Политически инатлък

И друг път по "Дойче Веле" сме представяли аргументи за това, че затварянето на един трудов пазар не е в състояние да реши нито един от неговите проблеми. Също и на държавата, която налага подобни ограничения. Да не говорим за това, че е нонсенс да се говори за свободен пазар, когато на него действат ограничения от различно естество.

От притока на чужда работна ръка печелят всъщност всички

Издигането на стени вреди

Първо глас срещу това надигна бизнесът. Предприемачите и работодателските организации първи усетиха, че затварянето на един национален трудов пазар не води нито до по-висока заетост, нито до по-бърз икономически растеж. Затова пък увеличава нуждите на него - от работници в непривлекателните професии и дейности до висококвалифицирани кадри, от каквито днес изпитват остра нужда редица трудови пазари в Западна Европа.

Контрапродуктвността на тази ограничителна мярка беше забелязана и от експертите, а впоследствие беше "бетонирана" и от статистиците. Само политиците изглежда не виждаха истината, макар да съм сигурен, че в случая тяхното поведение се обяснява с това, че заемат изборни постове. Точно така - говоря за избирателите, на които те трябва да се харесат.

Сега и учените дават своя принос в този дебат. Резултатите от проучването на Нюрнбергския Институт за изследване на пазара и професиите могат дори да бъдат разглеждани като липсващото звено в този спор, и да дадат на политиците научното доказателство (ако приемем, че те са чакали такова). Авторите на този научен труд правят два извода - че почти няма негативни ефекти от притока на чужда работна ръка към даден трудов пазар; и второ - че от работниците-мигранти печелят всички, в т. ч. местните хора на наемния труд. Например от по-високото заплащане на труда и от спадащата безработица.

Време е за зелена светлина

Бариерите трябва да паднат!

От няколко седмици насам представители на бизнеса непрекъснато повтарят, че германската икономика има нужда от чужди квалифицирани кадри. Данните сочат, че почти 3/4 от германските фирми срещат такива затруднения. Но да оставим бизнеса - Брюксел наскоро също призова страните-членки, недопускащи източноевропейски работници, да вдигнат съществуващите ограничения.

Засега политиците удържат атаките на бизнеса и натиска на Европейската комисия. Тяхната съпротива обаче едва ли ще трае още дълго, и скоро можем да станем свидетели на отпадането на още една от прословутите предпазни клаузи. Конкретно за германския трудов пазар това е реалистично още от началото на следващата година. А за Франция е почти задължително, ако страната търси бързо средство за излъскване на имиджа след конфуза с депортациите на роми.